автор: azure_f

Парченце от мен
остана някъде отзад.
Друго пък се загуби
по пътя за напред
и също зад гърба ми остана.
Парче по парче
все по - малка оставам.
Прахосвам частички
от мен за другите,
а от тях нови не получавам.
Губя това, после още
и следващо,
а за напред -
почти нищо не остана!
Научих се и аз като тях
и парче по парче
все по - голяма ставах.
Алчно грабех,
вземах чуждото за мен
и когато напред и все напред
стигнах до финала,
то всяка частичка в мен
вече не бях аз…