Реките назад не потичат
и времето крак не подвива
да чака мига огледален.
Едно
отдавна презряло мълчание
в нозете се стича.
Промуши се
зад предела
на опипващия мозък.
Прескочи внимателно
килийките на "точните" неща,
капаните на всичките
"дали", "ако" и "не трябва"
и се слей
с хоризонта на жаждата.