автор: VileArnima

Седях на върха, безмълвна и притихнала. Моят приятел Върхът ми разказваше история с гласът на вятъра, такава като тази слушах за първи път .
- Кралю мой – помолила кралицата – покажи ми богатствата и красотата на твоето кралство.
- Ще ти ги покажа, кралице на моето сърце, но ще имаш ли силата да запазиш чувството, което ще се появи в теб за винаги?
- Ще имаш ли силата на характера да не поискаш всичко това за себе си? И ако не устоиш на изкушението да ги притежаваш, ще можеш ли да прекараш остатъка от живота си в затвора на другия край на Земята? Закона е един и той важи за всички включително и за мен, любима ми Кралице.
- Кралю как бих могла да разбера силата си, ако не я преживея? - попитала кралицата .
- Можеш, ако си достатъчно искренна пред себе си, ако изучиш желанията си и отговориш на въпроса – Защо искаш да видиш красотата на кралството ми? Уверявам те, че тя е хиляди пъти по–блестяща от приказния замък в който живеем сега. Какво не ти достига тук? Ако е само любопитство, то ти още не си готова за път, но ако е стремеж, който идва от най-светлите кътчета на твоята душа, то трябва още тук в кралството да изпиташ твоят порив и да видиш дали няма да се прекърши в един миг от силата на чудовището дето дреме около теб?
- Ако Златният меч на порива, покори и застави чудовището да ти служи, ти ще станeш двойнно – тройнно по силна и тогава кралице на моето сърце , ще те поведа в необятната красота на моето царство.
Това рече Краля в една тъмна и безлунна нощ на своята възлюбленна Кралица и се отегли в покоите си .
Цяла седмица след тази нощ Кралицата мислеше върху думите изречени от Краля и се опитваше да разгадае техния код. Останала сама със себе си, със свойте чувства, мисли и желания проследяваше пътя на стремежа си, докато един ден стигна до неговия първоизточник. Да, видя едно светло, пулсиращо с бяла луминисцентна светлина кълбо. Мислено влезе в него и остана поразена. Виждаше картини, които рисуваха един друг свят, друго пространство и никакви форми, свят в който тя попадаше за първи път. Пространстото беше обагренно в различни цветове, червени, зелени, жълти, златисти и още много, много багри които грееха и излъчваха Живот.
Тя можеше да взима от цветовете, да ги премества във свое пространство и там да създава картини. Учуди се, че всичко това можеше да прави само с мисълта си без да си служи с тялото и ръцете за да създава картини-пространства. Играеше си така, както би го направило детето със своите въздушни мехурчета или слънчеви зайчета.
Върна се обратно по пътя по който бе дошла. Огледа стаята в която се намираше и разбра думите на Краля за силата на чувството и за чудовището и за затвора в който може да попадне душата й. Нищо от това до което се докосна и създаваше, на което се радваше не й принадлежеше и я правеше свободна, а опиташе ли се да го поиска завинаги и да го притежава само за себе си, то щеще да я затвори.

Тишината също има своя музика, слушах тази музика и нямах никакви желания , нямах мисли дори. Усещах трепета на пространството около мен и се чувствах като бебе. Изучавам Космоса стъпка по стъпка, така както бебето го прави най-напред със стаята в която израства. Нямах представа какво ме очаква, къде ще бъде следващата ми спирка, знаех единственно че събитията винаги следват една невидима нишка, но никога дори и на Земята не знаех какво ще последва в следващия момент , а опитвах ли се да предвидя , навлизах в дебрите на човешката логика, която не е в състояние да обхване измеренията .
Чудесната история, която ми разказа моят приятел Върхът беше неговият подарък за мен преди да продължа по пътя си . Какво ли вижда той от това което ми предстой, че ми разказа точно тази история, но аз му се доверявам и му благодаря .
Продължих по пътя си, а в главата ми останаха думите на Краля – "Ще имаш ли силата на характера , да не поискаш всичко това за себе си ?"
Все пак бях тръгнала да изследвам Вселената.