автор: Ljastoviza

Залостих вратата и метнах ключа
през балкона в най-мътната локва.
Духнах през твоето рамо свещта
и угаснаха всички посоки.
Знаех, че може би точно сега
за вечеря те чакаха вкъщи,
но пък си казах: "Какво от това,
че някой там щял да се мръщи?"
Заключих вратата, изгубих ума
и душата си в твоите устни.
Разголила рамо, вън вечерта
си изхлузи венчалния пръстен...