толкова е тъжно
някъде привечер
замъци от пепел
в облаци от жар
и ръце на непознати
и боли и те няма…
толкова е тихо
някъде привечер
вестници от вятър
музика от пяна
и лице на непозната
и боли и те няма…
толкова е късно
някъде привечер
улици от есен
паркове от единаци
и звезда позната
и пак боли
и пак те няма…