автор: PaperTears

Не искам да гледам
агонията на лятото,
в която птичките умират
преди да стигнат юга.

Никога не знам какво да правя
с дните от злато
и меланхоничните листа
в края на септември, знаеш.

Септември, в който дърветата
бавно се раздират листо по листо
от тежестта на лъжите,
скрити в короните.

Не ме събуждай,
защото спомените ще са заличени,
а аз ги искам при мен,
противно на късата си памет.

Ще ми е твърде тежко
и ще имам метален вкус в устата.
Не искам студа в края на септември,
понеже се сковават ръцете и погледите ти.

Септември е... една малка душевна зима.