След последния щъркел пристигна,
преди първия щъркел замина.
Вече който и камък да вдигна -
гният мартениците на Мина.
Колко жаби-принцеси отпратих,
тракат клюновете зад стобора.
А мечтата гощавах богато -
че край гроба очаква ме Лора.
Есента топли голия хребет,
вятър, грозде, тъга и софенка.
Аз изтичах, нестоплен от тебе -
подир щъркелите... Летни сенки.