автор: pastirka

Валсираха в три четвърти сърцата,
преди да ме поканиш ти на танц.
Докосваше молитвено ръката
лицето ми, притихнало до гланц.

Но токчетата звънко се засмяха,
когато ме поведе към кръга.
И птици любопитни долетяха
да видят двата погледа в дъга.

Танцуващите бързо обкръжиха
летящите след валса ни тела.
Дърветата дъха си затаиха,
реката бе от чувства придошла.

Облякло фрак, небето коленичи,
луната му подаде светла длан.
Светът със теб и твоето момиче
танцуваше добър и замечтан.