По дяволите,
липсваш ми.
Липсите
се умножават в
математическа прогресия.
Липсва ми “здравей”,
Липсва ми и “гуш”.
Липсват ми обувките ти,
стиснали краката...
Липсва ми текилата,
канелата и
филмовият фест,
а пък сега и цял един триптих
ми липсва...
Едно дете, обърнало с глава
надолу
целия ми стих и
всичките ни
Истанбулски,
нежни,
важни,
хаотични крачки.
Долипсва ми проскърцващия по асфалта
смях...
По дяволите -
Липсваш ми!
По ангелите –
Друг ми липсва.