автор: amirlin

Нямаше врата.Нямаше светлина.
Прах и пепел покриваха дъсчения под,прояден от същества с неизвестен произход.Времето дремеше подпряло глава на свитите си колене и чакаше знак.Стрелката на часовника се счупи,притисната от напразните усилия на Мечо.Когато няма време,няма глад нито жажда.Когато изгубиш времето си,нямаш нужда от нищо.Когато го няма,потъваш в собствения си мрак и всичко реално губи смисъл.Лошото идва,ако допуснеш да бъдеш погълнат от безвремието.
Беше твърдо,но вършеше работа.Липсата на удобства,изостря мисълта.Скръстил крака по турски,събрал всичките си сили,Мечо извика.Гласчето му се стрелна навън и се удари в стъклото.Заболя го,но усилието му не остана невъзнаградено.Потече кръв.Гъста и лепкава,но истинска.
Мечо се изправи и бръкна в отворената рана.Беше топло и влажно.Миришеше на престояло вино,но определено нямаше вкус на мед.
Времето вдигна глава и се засмя.Смехът му,топъл и утешителен заля стаята.Разби се на хиляди малки частици и …….и после изчезна.
Мечо стъпи на пръсти и погледна през дупката.

За това как Мечо избяга от черната жена и попадна в ново затруднение в следващия епизод.