автор: Tupanska

Една безразсъдна нощ преобърна
подреденият ми досегашен свят.
Отдадох ти се. Ти ме прегърна
и от мен вече беше по-богат.

Скрих достойнството си наранено.
За последно изговорих: "Върви!".
Срещите ни - време забранено -
не ме спряха да потъна в мечти...

Не ме чу, че извиках името ти.
Затръшнах след теб вратата. Свърши.
Към друга ти пое, напред продължи.
От нея ще има какво да вземеш ти.

След теб остана само тишина.
Обичта към теб в душата си скътах.
Завих се с одеяло - тъга и вина.
Тогава, сама в нощта, аз разбрах -

не е обич, когато някой страда.
Без сила са свалените звезди
щом любимият човек не помага
и не вижда сам мъката в две очи.