Който вкуси мусаката
и опита от чорбата,
пита и десерт дали
може да се сътвори.
И какво за мен остава?
Хващам се да го направя.
Знам, десерта от мечти
е най-вкусен, най-сладни...
Слагам много светлина,
а за цвят една дъга,
после в бъркане се впускам
и мечти със шепи пускам.
Щом сгъсти се тая смес
слагам щипка блага вест
и разстилам във тава
ред надежда, кат мечта...
Време е да се пече,
не във фурна, а в сърце.
Аромата се усеща,
консумира се горещо...
Сещате се тук , нали?...
Някой вънка пак звъни.
От десерта искат пай,
ще им дам, това се знае.
Който е далече днес
и за него имам вест:
Гледайте "БОН АПЕТИ"
то е само от мечти...