автор: ineva

Досадна е досадата на този ден пореден.
Безсмислено е туй безсмислие, дали ще е последно?
Не би,
късметът ми днес просто не работи...
/дали не е в отпуск?/
и скуката партьор на времето ми пак ще е,
духът ми, сам, не ще да броди.
- Ах, няма ли спасение?!
Ела!
Спаси ме!
Отвлечи ме!
Събуди отново сетивата ми,
върни ми цветовете!
Ела и ощипи ме, та да се събудя...
да знам, че жива сам!
Къде си?!?