автор: calata88

     Нощ е. Какво е нощта в този град? Самота. Шумна веселба. Суета. Преструвки. Неспокоен сън. Любов, или само секс без любов. Незнам точно. На мен лично нощта, ми прилича на жена.
     Да вземем за пример тази нощ. Седя на бара. Пия наливна бира и си говоря с момичето, което мие чашите. Симпатична е. Осемнайсет-деветнйсет годишна. Не я попитах за възрстта. Има си приятел. Това разбира се не и пречи да ме сваля, както не пречи и на мен да я свалям. Говорим си хубаво. Разменяме си взаимни усмивки. Погледа и ме изпива. Усещам приятни тръпки. В първия момент не мога да рабера дали са от ледената бира или от предизвикателния и поглед. Както и да е. Разговорът ни продължава. Тя ми задава повече въпроси от необходимото. Мъчи се да вникне в мен, да ме анализира. Изгаря от желание да научи, клкото се може повече. Залива ме с гъвкав поток от думи. Уловки. Замаскирани капани. Не мога да отреча – хитруша е. Но добродуша. Без пошлост и интриганство. Това и е хубавото. Личи си, че е по-различна от останалите. Другите момичета на нейната възраст, щяха да ми задават съвсем типични и стандартни въпроси. Въпросите не ме плашат, просто мразя преструвките. А това, което ме радваше беше, че в миячката нямаше преструвки. Черните и коси ми допадаха. Очите и също са черни. Пъргави и любопитни са като игриви котки.
      Жена, нощ, котка... има нещо мистично в това. Само дано котката не се окаже черна. Глупаво суеверие, но когато черна котка ти мине пътя най-напред за него се сещаш.
      Усещам, че започвам да мисля глупости. Трябва да спра! Само котки и жени са ми кусурите в момента. По съвсем друга причина дойдох в този бар. Човекът който чаках закъсняваше вече десет минути. Бях изпълнил поръчката, оставаше само да си получа парите. Ако бях малко по-добре с финансите никога нямаше да приема подобна поръчка. Какво да кажа? Доста кървава работа се получи. Исках да го направя по-стилно, но волята на клиента беше такава. Сатъри, месарски куки, ответртки... дори вадене на зъби. И това ще си го окачва на стената в хола. Искал да му нарисувам картина изпълнена с насилие и кръв. С такъв възторг ми обясняваше колко да бъдат труповете, как трябвало да изглежда лицето на главореза със сатъра. Въобще един куп гадости. Е, аз ги нарисувах, оставаше да си получа парите и да му дам картината.
      Телефонът ми звънна. Клиента се извиняваше, тази вечер бил възпрепятстван. Утре, в девет сутринта, щял да дойде и да ми плати. Дори щял да ми остави по-голяма сума от уговорената. Дано си удържи на думата, иначе ще трябва да му приложа на практика сцените от платното. Нали изкуството искало жертви? Останал съм с два лева. Като си платя бирата ще остана и гладен. Казват, че за художниците гладът бил полезен. На гладен стомах, художникът рисувал най-добрите си картини. Не знам, кой го е казал това, но аз мога да кажа, че и с пълен стомах рисувам не зле. Вярно - познавам художници които предпочитат да рисуват на гладно, но не и на жадно. Те са по-особени художници, трябва им малко бутилково настроение. Едни търсят музата във водката, ракията, други в уискито или виното. Всеки според възможностите и вкусовете си. А има и такива, които макар на преклонна възраст все още се оплакват, че имат нужда от нещо малдичко да ги вдъхновява. Абе въобще само с вдъхновение изкуство не става. Иска се и много работа. Един колега не барваше четктата, с години. Питахме го какво става, кога възнамерява да направи нещо ново? А той все отговаряше, че чакал да му дойде вдъхновението. Като му дойдело и щял така да се разработи, че да задмине всички. Е, за съжаление колегата почина и така не го дочака това пусто вдъхновение. Та за това, най-доброто вдъхновение е работата.
      Ето такива мисли ме налягаха в топлата августовска нощ. Бирата ми свършаваше и постепенно излизах от своята вглъбеност. Отново се заприказавах с момичето зад бара. Черните и очи ми се усмихваха. Предложих и да я рисувам. Беше съгласна...