автор: radislav

      “...Наведен над широкия пергамент, в ъгъла, озаряван от
      жълтия светлик на свещта, слепена за глечта на окълцана
       паничка , - Петър Осоговец пишеше своята голяма книга
      за звездите и за съдбата на народите...”¹

      Петър Осоговски e Доростолски епископ, неговата църква е била в днешна Силистра.
      Той е един от богомилските водачи със степен съвършени. Йерархично е епископ и отговаря за своята църква – с нейните презвитери, верни и оглашени. Над епископите в богомилскта йерархия са били тримата Архиепископи Боян, Богомил и Гавриил Лесновски – с водач Боян.
       Петър Осоговски, както и почти всички богомилски водачи, обикаля и пътува много - северна и източна България, в земите на сегашна Румъния, до самите Карпати, както и в Западна Русия.
       Основава църквата в Доростол, където година след встъпването си става епископ. Основава също в Рига, Севастопол, Краков, Виена и Варшава, като в Краков, Виена и Рига е работил заедно с Епископ Симеон Антипа.
       Петър Осоговски проповядва явно по улици, площади, църкви, събрания и е принуден да понася презрението и смеха на тълпата, упреци, груби обиди и мъки. Често е бил затварян и изтезаван, особено в Севастопол и Рига.
       Той е бил типичен човек от народа, с искрен и жив темперамент, правдив и рязък. Петър Осоговски е бил женен и е имал две деца, но заради делото той ги е оставил. Тогава Боян увещава един стар дворянин да прибере жена му и децата му в Преслав и да се грижи за тях.
       Хората са го имали за магьосник и знахар, и често са идвали при него за помощ.

      Макар и писането да не е било неговата сила, Петър Осоговски е оставил две големи книги, които в момента се пазят в библиотеката в Малта, и говорят за неговия начин на мислене: оригинален и непосредствен. Според Николай Райнов едната има 384 листа, и е малък, грубо обработен пергамент - “кафяв с жилки”. Тя се нарича “Деномесечен Указател” и съдържа в себе си най-много от Богомилската Астрология.
       В книгата, ден по ден се проследява цялата година : “с Кръговрата на Слънцето, шестте планети, Северната Колесница, Петела (Орион), Двете Рала (Андромеда и Касиопея), Кадилницата (Лебедовия Кръст), Птицата на Бога (Скорпион), Трапезата на влъхвите (Северната Корона), Соломея (Волопас), Млечния път и Старците (Северната Змия)”.

      Там има оригинални легенди, даващи съвсем ново разбиране на Звездните Митове.

      Но пътя към богоподобието не е лек - пред нас имаме един живот изпълнен с драматични обрати и събития – през страшните бездни на греха и насладата, до строгата сила на духа.

      Още от малък Петър Осоговец има силни лечителски и ясновидски дарби, и с тях помага на много хора. Запален ловец, той попада една бурна нощ в кулите на болярина Пресиам – един старите вождове на цар Симеон. Пресиам, обичащ ловците и самотен старец го посреща радушно – той не слиза често в столицата, защото не харесва мекушавия цар Петър. Но Пресиам има красива и очарователна дъщеря, и младия и буен Петър се влюбва в нея – силно и страстно.
Но майка й – хубава и развратна ромейка също пожелава младия маг. Сърцето му е разкъсано от пагубната страст на тези две жени и отровата на силна наслада е плъзнала в душата му – Петър Осоговец води тежката битка със самия себе си. В трескавото му въображение се преплитат образите на тези две жени, а ежеднвните му срещи с тях стават необходимост. Когато една вечер, в страстно безумие му се нахвърлят и двете едновременно, той се сепва и иска да се освободи от тях.
      И ги отблъсква.
      Но те не искат да го пуснат и настава борба: Петър вади стария си ловджийски нож. Когато напуска покоите им, те лежат мъртви и кървави – две блудници: дъщеря и майка.

      Петър е съкрушен, духът му е сломен – а душата му опустошена.

      Той напуска България и се запътва към далечни земи. Две могъщи сили се борят за душата му – лепкавата тъмнина на греха и светлите пориви на духа. Петър помни словата на княз Боян и свещеник Йеремия (Богомил), в паметта му изникват разговорите с Никита Странник и Василий Византиец – но сега те звучат някак далечни.
      Страшна е болката в душата му и той отчаяно търси той лек: бягайки от себе си.
      Една необикновена случка му помага : в далечна Сирия той чува за Пещерата на прокажения, и че там живее най-нещастния човек на земята. Петър Осоговец тръгва да търси този, който трябва да е по-злочест и от него.
      Намирайки пещерата, той пада и се наранява сериозно и по-всичко изглеждало че краят е близо.
      Тогава чува глас от Небесата – Дух Божий се вселява в него и го напътства – така той намира прокажения – могъщ черен маг от Масър. Наказан за злоупотребата със съкровени и могъщи сили, покосен от страшна болест, от него бягат не само всички смъртни, а и самата смърт. По заръка свише, Петър му помага да умре, а благодарния нещастник му дава в замяна огромен пръстен с изумруд - пръстен, обладаващ магична сила.

      Петър Осоговец се връща в България за да започне своята апостолска работа, като епископ на учението за Милостта Божия.

      Когато византийския император Никифор Фокас подкупва княз Светослав да нападне и разграби България, Петър Осоговец се намира в Преславец – тогава голям български град на Дунава.
      Бързо, предвожданите от Светослав таври и херсонци навлизат в България, като опожаряват и ограбват всичко по пътя си, и зверски убиват всеки който им се изпречи. Преславец е почти обезлюден – там са останали само старците, както и епископ Петър Осоговец заедно с 200 свои презвитери и верни – останалите хора са избягали. Ожесточени от липсата на плячка, варварите избиват останалите в града клетници пред обезлюдените къщи.
      В нощта на техния пир, в двора на църквата „Св. Йоан Богослов”, богомилския епископ говори на своите, а словото му е изпълнено с духовна сила и огън. Изпълнени с Христово присъствие, апостолите на Милостта Божия отиват директно при княз Светослав – и сепват кръвожадните варвари насред безумното им пиршество. Отначало, невярващи на очите и ушите си, скоро таврите и херсонците завързват богомилите и запалват огнен кръг около тях, а Петър Осоговец нарича Светослав варварин.
      Той е влачен до смърт от кон, и след това хвърлен в огъня при вече мъртвите си верни.
      А херсонския войвода, взел от ръката му голям, изумруден пръстен, пада в краката на Светослав, покосен от проказа...
      Разтърсен от смелостта и дързостта на тези бледни монаси, уплашен от магьосническата мощ на епископа, княз Светослав гледа втренчено пламъците – които сякаш стигат до самите звезди :
      „... а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде.
      Защото – гаснят звезди една по една. Ала Божият Лентион ще свети вечно – и Млечният Път ще бъде свет саван на мъртвата вселена...”¹


Радислав Кондаков


Използвана литература :

1.       Райнов, Николай. „Книга за царете”, Издателство Стоян Атанасов, София, 1918г.
2.       Райнов, Николай. „Богомилство и Богомили”, неиздаден труд