автор: sashtata

"А тук..." - "Беренцово море"

С благодарност на primavera за провокацията


А тук?
Тук морето
чернее от спомени
и влече страховете ми
все към дълбокото.
Всяка лодка
носи в себе си корен
и в безлунните нощи
го спомня.
Тук пропукват
жилести пръсти.
Пият с вятъра
сол от вълните,
а тънките мрежи
на всяко завръщане
ги кърпят устни
от сълзите по-нежни.
И пак загребват
очите ми пяната
като нежен покров
на сбогуване...
Не ми връзвайте
душата за мачтата -
тя е тази, която
ме вдига от дъното.
Нека дълбаят
стихии в сърцето -
всеки бряг
е кръщаван във буря.
Преди да бъде
целунат от вятър
бил е дъно,
от дъно е тръгнал...