 |  " Като камък на шия,
като белег от нож... "
Миряна Башева
Много истини има. Това е една от тях-
любовта не е избор. Любовта не е грях.
Не е разменна монета. Не е канче на просяк.
На врата- като камък, всеки сам си я носи.
Вземеш ли я, ще ти тежи, или в пръстите ти ще се изрони.
Любовта е, за да боли. И напред да те гони.
Погледнеш ли си дланта, на нея ти е написано-
някой се чувства красив, от любовта ти орисан.
Да го пазиш и носиш, и само в него да вярваш.
Дори истини дългоноси пулса да отброяват.
Този камък да е основа за нечий градеж. Устремен,
на него да стъпи, звезда да откъсне.
Дори и да не е за теб...
Като цар да можеш да си живееш,
на бели чардаци да нижеш звезди...
Но да избереш съдба на плебей.
Да избереш да те боли.
Публикувано от Amphibia на 08.09.2007 @ 21:14:33
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Любов като камък" | Вход | 17 коментара (43 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Любов като камък
от dimension на 08.09.2007 @ 22:11:06
(Профил | Изпрати бележка) | Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като бял свиден грош...
Все те нося по мене.
Нищо, че ми тежиш.
От глава до колене.
Нищо, че ме болиш.
Цял живот студ и огън.
Жажда и благослов.
Добро утро и сбогом,
моя първа любов!
Поздрави! |
Re: Любов като камък
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 08.09.2007 @ 22:32:59
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Иска ми се вместо коментар да ти пусна една песен на Ивана, не е чалга (според мен). Вярвам, ще разбереш какво искам да споделя.
Последна чаша
От сто години само теб обичам,
ала пред всички трябва да отричам.
Разбих света ти, не знам защо съм ти.
Нощта изтича ти поръчваш пето,
а истината удря в лицето.
За теб кралица, за всички блудница.
До дъно пием със сълзи всеки плаща.
Мразя тази обич наща.
0бич, тежка като смъртта.
Последна чаша пия и ще си вървя,
но какво ли ще променя.
Дори след края на живота ни
любов ще правят душите ни.
Боже как да си вървя
нищо няма да променя.
Дори след края на живота ни
любов ще правят душите ни.
Ще те обичам нека ме презират.
Веднъж сме живи как не го разбират.
Защо да нямам право на щастие?!
До дъно пием със сълзи всеки плаща.
Мразя тази обич наща.
0бич, тежка като смъртта...
___________________________
"... Да го пазиш и носиш, и само в него да вярваш..."
Носим го... |
Re: Любов като камък
от copie на 08.09.2007 @ 23:28:45
(Профил | Изпрати бележка) | Камъкът си тежи на мястото :)
любовта не е избор. Любовта не е грях
и
Да избереш да те боли
и двете намирам за верни, но в един стих събраани ме смущават :) Май си пуснала на прима виста, Писи :)))
Но ми хареса!
|
Re: Любов като камък
от templier на 08.09.2007 @ 23:43:01
(Профил | Изпрати бележка) | | И избор е, и не е. Важното е да я имаме. Хубав стих, Инди! :) |
Re: Любов като камък
от regina на 09.09.2007 @ 00:07:26
(Профил | Изпрати бележка) | Инди!!
Уби ме!
Това е страшно като Майданек...не искам такава любов!...нали любовта е за двама, а?...не може ли другият също да обича и да не е толкова ужасно?:))
Претенции от моя страна...но стихът ти е хубав, по твоему - жестоко-хубав!!
Най-искрено те поздравявам за твоята гледна точка!Не я приемам, но съм доволна, че я имаш и си я отстояваш!!
С тебе съм! |
Re: Любов като камък
от beche на 09.09.2007 @ 00:42:49
(Профил | Изпрати бележка) | Разкошен и мъдър стих!
С кеф ти писах 5!
Абе, любов...всичко и отива.
Поздравявам те:) |
Re: Любов като камък
от Izabella на 09.09.2007 @ 11:06:47
(Профил | Изпрати бележка) | Да избереш...
Поздрав! |
Re: Любов като камък
от Marta на 10.09.2007 @ 08:07:25
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | а какво казва татко Мумин, по въпроса за истината - не за любовта,
"почтен съм и се придържам към истината, освен когато е прекалено скучна..." ;)))))
поздрави за теб, Стеф! |
Re: Любов като камък
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 12.09.2007 @ 00:53:33
(Профил | Изпрати бележка) | "някой се чувства красив, от любовта ти орисан."
Много красиво си го написала, Инди, такава е любовта, само да избереш да те боли...
|
Re: Любов като камък
от vilvar (vilvar@abv.bg) на 12.09.2007 @ 23:21:26
(Профил | Изпрати бележка) | "...На врата- като камък, всеки сам си я носи...
...Този камък да е основа за нечий градеж...
...Да избереш да те боли..."
Нейде навътре дълбоко и упорито у мен е загнездена мисъл, че за да си в истински макар само допир до тази най-свята Светлина- Любовта, ако си благословен да си я срещнал, смисълът не е ли в това Ти да обичаш, без да се надяваш на същото. И за да не тежи и не боли, колко е лесно, вдишай я дълбоко и бавно идишай този небесен дар над всяко земно същество, нека всяка твар усети и малка част от този твой дъх, а поело го, всяко същество ще го издиша над други такива...Нека дишаме и издишваме в този ритъм и ето , че бумерандът се завъртял...с каква ли сила ще се върне към нас?!? Нали въздхът, който дишаме е един и същ за всички?! И дали ще боли? Тогава наново- навън и към всички...
"И ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ще настане такъв живот,
че само си викам- Дано!"
|
Re: Любов като камък
от nikoi_1 на 18.09.2007 @ 23:33:19
(Профил | Изпрати бележка) | "Любов- необяснима, непухкава, незрима..." Н. Йорданов
Живот: мисия- Любов! А има ли нещо друго?! Поздрави! :) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 754
ХуЛитери: 5
Всичко: 759
Онлайн сега:
