автор: chicho_toshko

Във камъка фосил на скалояд,
такова там-невзрачно мекотело.
Възхита ли изпитах или яд?!-
пред камъка и туй велико дело.

И как високомерната скала
попаднала в прегръдката и мека
разтваря се изгубила права
и власт над своята корава дреха.

Такава страст-скалата и плътта,
еднакво несломими и могъщи.
Живеят в симбиоза до смъртта...
и днес са неразделни още...