автор: siqnie

Дъждовни капки ,кой ли ги разля,
по сивите прозорци рано сутрин.
И кой в скреж ги закова,
подобно на гердан разкъсан.

Погалвам с пръсти тяхните сърца,
а те топят се и остават влага.
От топлината моя в моята ръка,
разплаках ги ,разплаках без да зная.

Дъждовни капки,бисерни очи,
те виждат всичко като в огледало.
Той си отиде рано призори,
видяхте го нали,аз бях заспала.

Той си отиде ,моите сълзи
не го поколебаха,аз ги мразя.
Станете вие капчици сълзи,
и над градът плачете сутрин цяла.