Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 880
ХуЛитери: 3
Всичко: 883

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Elling
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКутията на Пандора
раздел: Поезия
автор: Jantra

Ти искаше със нежните си пръсти
върху мойто тяло да откриеш
изчезнали цивилизации.
Загребваше във него, като весло на лодка
и по вълните му сърфираха ръцете ти.
Ръцете ти ми вярваха
и твърде смело се впуснаха
в това жадувано пътуване антично.
Откриваше как малката космична клетка,
която в миг на любов,
историята на човечеството бе събрала,
се разгръщаше във хълмовидна вечност
от тайствени запуснати гробове,
в контури змиевидни, в отпечатъци
от ледникови периоди, от земетресения,
гняв на пожари и човешки откровения...
Препускаха вълшебните ти пръсти,
разбиваха вълни от спомени...
Пропити с болка и копнежи
вълни, мълвящи древните предания
за райските врати, изгубени от алчност,
и за безсмъртие, родено от желание.
В ръцете ти – убийци- мойто тяло
обречено бе да изчезва в свойте предели
и да се свие в извор, от който
да избликнат реки със нови очертания,
опасващи единствено възможен свят
тук и сега- легло от страст и пухкави къдели.
И устните ти разораха мойто тяло
като земя безбрежна.
Дълбаха алчно плодородната му същност,
засяха кротко в него молитвите си нежни..
Но мойто тяло на твоите молитви
бе неподвластно като дим.
То искаше във таен замък да те отведе
да махне паяжините, да засияят свещите
и с мойто тяло като със причастие
душите си сгрешени да простим.
Ти искаше безмълвно, с кръвта пулсираща,
на кладата на мойто тяло
всички бездомни, безлюбовни дни да изгориш
и като пред икона, смирено да застанеш,
сърцето си във дар принесъл,
всички грехове да си простиш.
Ти искаше в отблясъка на мойто тяло,
изгубило злините,
да видиш своето безоблачно небе.
Единственото , което не поиска
от мойто тяло бе надеждата,
а само нея то можеше да ти даде.


Публикувано от aurora на 07.09.2007 @ 23:18:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Jantra

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
321 четения | оценка няма

показвания 37244
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Кутията на Пандора" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кутията на Пандора
от aureliano (velitod@abv.bg) на 08.09.2007 @ 01:16:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lib.ru
ми те мъжете са така
никога не знаят какво можеш да им дадеш
:))


Re: Кутията на Пандора
от regina на 08.09.2007 @ 13:40:41
(Профил | Изпрати бележка)
разтърсващо!
почитания!!