автор: balev_damian

Аз гледах човека безценен-
кладенец копае с игла;
мракът заклещил го земен-
с воля дълбае скала.

Аз гледах жаждата страстна
с вяра наситена млада,
притиснат от неволята ясна
пътник в умора да страда.

Аз гледах съсипан да бяга оттука
двойно ужилен, отчаян замина-
сираче вяло изчезва на слука,
теглен с надежда по друга родина.

Аз гледах и мене нещо увлича,
откъде да започна, как да завърша?
Животът на какво заприлича
настоящето как да избърша?