автор: gorski

Какво е дрозд - дали е този блясък по листата,
или е сянка, или дрозд изобщо са нещата?

Не е ли оня звук, със който ябълката пада,
или това, което шушне с сухата ливада?

Не е ли дрозд това, което с поглед ни обгръща,
което аз сънувам, аз, сънуваният също?

Не е ли онова, което с думите прелита,
не е ли говор на дърветата и на тревите?

Не е ли дрозд мигът, когато мълнията гръмне
и ние от мъглата учим думите си тъмни?

Не е ли туй, което чувам с кожата си бяла -
на облаците стона, на дъжда хорала?

Или е вятърът огромен и разнопосочен,
разкошът на деня, самият ден, едва започнал?

Кажи ми ти, уста на въздуха окъпан,
дали е дроздът за очите ни достъпен?

Това, което пред очите ни не се явява,
а всякога, навсякъде духа ни придружава,

това, което ме целува в устните студени...
И аз ли го описвам, или той описва мене?

Сестра на сънищата ми, Природо, направи добро:
поне веднъж ми подхвърли от пеещ дрозд едно перо!

Превод: Иван Вълев