автор: lahaina

По покрива ми се поръси прах-
пропукали са се звездите на небето;
от болка може би или от страх
се пръснаха на хиляди парчета.

Изляха се по улиците - дъжд
след дълги месеци на суша.
И жадна, аз поисках изведнъж
сред топлите парчета да се сгуша

и всеки остър къс от светлина
плътта ми да пореже и да бликне
в кръвта ми бистра звездна топлина,
че себе си и всички да обикна.