автор: seso-sms-o

В пещерата - траур:
прилепи погребват моята свещица;
в ниша катранива бели врани пискат,
пърхат пеперуди сред води димящи,
по очи-медузи – лепват се жабета,
восък-прах попива в дупки с дървояди,
корени надолу, корени нагоре,
пипала се гърчат, плъзват октоподи…

Търся се в небето с пеещите риби,
с крин и незабравки, с облак пъдпъдъчи…
В паякова люлка светъл се събуждам –
леле, колко жив съм, радост до тавана!