Плисирано небе. Звезди мъниста.
Нагъната, сгъстена тишина.
В очите на мъжа жена разлистена.
Недоизказан вик за светлина!
Раирана сетивност, черно-бяла.
Въже от чувственост... и нож от страх!
Прегърбени от спомен за раздяла
души в кълбо от изгрев и от прах.
Молебен за това, което... (Боже!)
Недоизказаност... И реквием!
Побъркани от простота и сложност,
но винаги с надежда! За кадем!