автор: pastirka

                         "Аз съм любовната светулка на мечтата" -
                         прошепна в съня ми непознат женски глас.

Триста любовни светулки да светнат
и да прогледне тази мечта,
сбъркала свойта посока и пътя!
Бързо, светулчици! Тя отлетя!

Жулна коляно в коприва жестока,
шибна я вятърът с клон без цъфтеж.
Нещо просветна, но в друга посока.
Втурна се тя... Как мечтата ще спреш?!

Спъна се в камък по-остър от злоба,
търсеше пътя, но се строполи.
Само небето изглеждаше обло.
Стана отново. Макар че боли.

Викаше с поглед любовни светулки,
(майка и беше се срещала с тях).
Пиели Тъмното на пресекулки,
нижели светли гердани от смях...

Тъмното скочи, свило пестници,
сграбчи я и я остави без плам.
Две-три изтиващи вече сълзици
като светулки блеснаха там.