автор: otkrovenie

        Не посмя да й се противопостави! Дори вече свободен, той продължаваше да се подчинява на всяко нейно желание, да изпълнява всяко нареждане...
        Не за отмъщение, просто беше такъв и, въпреки физическата свобода, в сърцето си бе неин роб. Никога не се бе замислял за това. Целият му свят се въртеше по инерция- без въпроси и съответно без необходимост от отговори. Чиста емоция в центъра на Вселената.
        Тя беше различна. И в нея нямаше двусмисленост, но по друг начин. Мислеше много. Въпросите изпълваха съзнанието й, а липсата на отговори я правеше все по- вглъбена в себе си. И отново всичко ставаше несъзнателно. Търсеше любов, но търсейки, ослепя за реалното. Създаваше илюзии с формите на реалността, измисляше си "съвършения" от образа на "някой с потенциал", но все по- често се разочароваше. Не виждаше тези, които бе пленила точно с непринудеността си, тези, които считаше за приятели. A те бяха много повече- приятели, обожатели, наставници, учители и всички те- роби на една богиня, неосъзнала себе си като такава. Но владееща и завладяваща.
         Чистата емоция, някъде, в центъра на Вселената- тя и нейните роби. Колко по- лесно би било всичко, ако имаше кой да й каже... Въпреки самотата си, тя не беше сама.