Ако затворя очите си завинаги дали нещо ще се промени?
Слънцето отново ще изгрее. И Луната на свой ред, както всеки път преди...
Но вътре в теб? Дали нещо ще се пречупи...? Затваярям очите си. Отварям ги отново и всичко е същото- и болката, и самотата, и безразличието ти... Затварям очи, но в мен се е запечатал онзи пронизващ поглед- желание, отправено не към мен, а към друга някоя.
Ако затворя очите си завинаги дали ще откриеш разликата в декора на живота си? Това съм сега- декор на дните ти, цветове и форма уплътняващи пространството между същината.
И мен си възприел за непотребна вещ- статуетка на рафта с останалите ти награди. Награда!- вече забравих за какво. Дали някой не сбърка класацията? За теб ли бях предназначена... Някога триумф, сега запалката в чекмеджето на бюрото ти- онази синята, дето ползваш само в краен случай, когато друга не можеш да намериш. Да, вярно- грозничка е и май на превършване, но още става. Скоро и нея ще изхвърлиш. И онази прашна нощна лампа под мръсните ти дрехи... Избра я някога, за да наблюдаваш нощем спящото ми същество приласкано и обвито с мечтите за "нас". Няма да подхожда на новия монитор, пред който ще прекарваш повечето нощи в разговори с друга една... или повече. Знам ли?! Електронният ти бележник се е задръстил с толкова много имена. Прочисти го. Но чудех се само, когато стигнеш до моето име, дали в спомените ти ще изплува образа ми. И ако това се случи дали в съзнанието ти отново ще преминат думите, в които някога вярваше: "Имаш красиви очи!"