автор: sunris3

Под големия свод на широкия свят,
като малка точка,с дребни стъпки любовта ти снове.
Огромни истини запълват
кухите дупки на мойто сърце,
а душата се крие в сянката на друго лице.
Изтръпвам примамена от две светли очи,
горещо целувам устните,
по които смъртоносна отрова горчи.
Крещя от презрение към душата ти черна,
не намирам дори себе си в прозрачната бездна...

А аз знам,че и ти търсиш някого там -
в твоята утопия,
не останал никога сам.
Изпълваш с леко дихание монотонните дни,
а не виждаш очите,в които
ледена забрава блести.

Пустиня от звуци и смях през сълзи,
и обич без нежност,която горчи,
малка прашинка в този свят от лъжи
и всичко,всичко си ти!