автор: Krasy

В музикална кутия
с кадифени очи
някак плахо се крие,
ти когато мълчиш.

Ала с първите думи
избълбуква навън
и трептят нежни струни,
и шепти детски сън.

После мигом разстила
мелодичен килим
от Рапсодия в синьо
почти по Гершуин.

Извисява се в птица,
пада с хладна звезда.
Подскоклив - ръченица,
бавен - струйка вода...

Изведнъж мило прихва,
сякаш блясва дъга.
Весело се усмихват
всичките ми сетива.

Но разтваря се бездна
и кълни тъмнина,
там гласът ти изчезва,
претопен в тишина.

В музикална кутия
с кадифени очи
някак плахо се крие,
ти когато мълчиш.