автор: siromah

Калифорниецът се въртеше неспокойно в леглото си.
- Как си, братле? - попита го Югото. Той също не спеше. Спомените му го бяха пренесли на другия край на света, отвъд океана, където се простираше неговото любимо отечество.
Американецът въздъхна дълбоко.

Шибан маху!
Маху беше хавайска дума за хомосексуален. Калифорниецът скочи от горния нар и седна на тоалетна чиния.
- Знаеш ли, Юго, малко са хората като теб! Ти никога не си бъркаш носа в чужди работи. Дори никога не ме попита какво ме накара да се преместя в твоята килия.
- Всяка жаба да си знае гьола! - мъдро повдигна вежда Югото. - Аз не съм баба-клюкарка: цял ден да слухти край вратите и да долавя на пазачите кой какво казал!
- Тежък камък седи на гърдите ми и ме души - въздъхна калифорниецът. - Ако не ти се изповядам, ще ми се пръсне сърцето!
- Разбира се, братле - Югото скочи и седна на края на нара. - Целият съм слух.
- Преди да ме преместят в твоята килия, бях в 208.
- Имаше проблеми със съкилийниците ли?
- Знаеш ли махуто с червените устни, който работи в пералнята?
Югото поклати утвърдително с глава.
- Той беше единият от съкилийниците ми, а другият беше младо момче не повече от 19 години. Аз спях на горния нар, пепито на долния, а момчето на матрака на земята. Та една нощ се събуждам. Леглото се клати като при земетресение!
- Остави ме да позная! Махуто и …
- Такова мляскане ти казвам, че нямаш представа! Едно нещо не мога да разбера, Юго. Как може мъж с мъж да преви секс?! Ако не беше нужна жената, Бог не би я създал!
Калифорниецът беше бесен. Лицето му се беше зачервило, а очите му хвърляха гневни мълнии. Той прехапа силно долните си устни за да се овладее и продължи:
- Двамата бяха толкова увлечени в забавата, че дори не забелязаха, че съм се събудил. Когато махуто си свали панталоните и … Не повече не мога да говоря! Идваше ми да ги убия и двамата на място!
- Пълно е с махута - поклати глава Югото. - Когато излизаме на стадиона, от всеки модул има по 3-4. Според мен това е грешка на управата на затвора - те трябва да ги съберат всички заедно. Защо не им дадат един модул - нека да се размножават като зайци!
Калифорниецът се усмихна вяло на шегата му. Гневът му не беше минал.
- Знаеш ли махутата са най-добрите волейболисти! - продължи Югото. - Ние често играем срещу тях и още не сме спечелили победа. Обичайно те ни громят 3:0, мисля че само веднъж или два взехме една игра.
- Само едно се чудя - сбръчка вежди калифорниецът - откъде мафутата взимат червила да си червят устните?
- Много просто - ухили се Югото. - Забелязах го още на втория ден. Знаеш ли кога докторът им дава витамините, те се правят, че гълтат таблетките, а всъщност само ги слагат под езиците си. Когато се върнат в модула, те си търкат устните с тях. Знаеш ли в таблетките има някакви специални оцветители, които придават червеният цвят на устните на махутата.
- Като гледам как си въртят задниците, ме хваща морска болест. Когато бях малък, баща ми ме изведе в океана с нашата яхта. Беше ветровито и имаше големи мълнии. Призля ми и си из повръщах червата. Сега се чувствам по същия начин!
- Знаеш ли махуто от модул 13? Има брада като на Павароти, а цици като на Доли Паркър. Миналият ден, когато бяхме на стадиона заваля. Гърдите му така бяха набъбнали - щяха да скъсат тениската. Играехме волейбол и както обикновено ние загубихме с голяма разлика. Когато забиваше топката, циците му подскачаха нагоре-надолу като две малки палавници. “Какво си се опулил, бре! - трябваше да наругая своите съиграчи. - Не сте ли виждали цици през живота си?!”
“Цици сме видели, ама такива не!”
От дъжда тениската му се беше намокрила и гърдите му почти прозираха през материята. Такива цици ти казвам, братле, Доли Паркър ряпа да яде!
- Спомням си, когато бях в ареста имаше един маху. Викаха му Мона Лиза. С дълга черна коса. Нямаше цици, но имаше страшно красиво лице. Съседната килия до неговата имаше един италианец. Торичели или Моричели - как се казваше един дявол знае. Та нашия Торичели беше в затвора за побой над своята приятелка. Една вечер той ми разказа как хванал любимата си в леглото с негов приятел. Знаеш ли италианците са много темпераментни. Та нашият приятел Торичели се развъртял с бейзболната си тояга и бие без да пита, кой кум, кой сват. Когато полицията най-сетне дошла да ги разтърве, приятелят му бил с 4-5 счупени ребра, а приятелката му със счупена челюст. Та за този бой съдията му дал две години затвор. Както и да е, Торичели беше вече около една година вътре и имаше само още няколко месеца, докато присъдата му изтече. Бил ли си в ареста, Юго?
- Не - честно си призна Югото.
- Та в ареста не е като тук в модула. Там няма телевизия, билярд, шах. Там няма книги - с една дума пълна скука. Дори нямаш матраци на леглата спиш на голо метално легло. Както и да е, единствената привилегия в ареста е душа - калифорниецът се усмихна пренебрежително - само за един душ. На обяд ти дават един час да се изкъпеш. Очите на Мона Лиза бяха постоянно в будилника. Когато приближаваше време за баня, той запяваше. Хубав глас имаше проклетникът. Женствен като жена. Та настъпи време за душ. Излиза италианецът. Бре, такова парче ти казвам, направо магарешко! Италианецът застана пред килията на Мона Лиза и започна да го размахва. Очите на Мона Лиза щяха да изтекат от възбуда. Тя се опитваше да му сграбчи парчето, но италианецът чевръсто се дърпаше назад. После научи, че той работел като жиголо. Та нашият Торичели беше застанал доста близко до килията, когато Мона Лиза скочи като тигрица и го сграбчи за парчето през металните барове. Италианецът изпищя като опарен с вряла вода. Мона Лиза го беше прегърнала така здраво за оная работа, та трябваше пазачът да ти разтърве. Нещастният Торичели! Братле, голям смях ти казвам падна!
- Та какъв беше проблема с бившите ти съкилийници?
- На другия ден казах на Еисиото, че искам да се преместя в друга килия. Той че пита защо и аз му отговарям, че не мога да гледам повече как махуто и Пънка си въртят свирки. Както и да е отказаха ми, защото нямаха свободно място в други килия. Знаеш как е претъпкано около Нова година. Имаш чувството, че си като сардела в консервена кутия. Та Дупето не знам откъде е научило - идва при мене и скача: “Ти черна маймуно, защо си казал…” Ако не ме беше спрял пазачът, щях да го сритам като парцал. Бръсната глава! Ненавиждам тия копелета от Бръснатите глави и Клу Клус Клан.
- Клу Клус Клан още съществува?! - възкликна Югото. - Не мога да повярвам!
- В старото време, когато членовете на Клу Клус Клан хванеха някой избягал роб от плантация в южните щати, те го намазваха с врял катран и го овалваха в кокоши пера. Клу Клус Клан още съществува в южните щати, нелегално разбира се. Най-силно е в Джорджия и Тексас.
- Кои са членове на Клу Клус Клан? - намръщи се Югото. - Аз мисля, че хора само, които имат шайби в главите си, могат да се присъединят към такава порочна и садистична организация.
- Юго, ти не си американец и не можеш да разбереш нашата култура. В южните щати Клу Клус Клан е пуснала корени толкова дълбоко, че не виждам скоро как ще се отървем от тези садисти! Знаеш ли, как ги наричат южняците? Ред нек или червени вратове. И още Хил Билис. Или хората от хълмовете. Та в тези малки градчета и селца членовете на Клу Клус Клан са самите представители на властта - шерифът и помощниците му, фермерите и дори жените им. Спомняш ли си преди няколко години имаше един процес. Шерифът на малко селце, който бил едновременно и водачът на местния Клу Клус Клан, нападнали една нощ църкват, където “дъ нигърс” или “негрите” отиваха да се молят. Те изпочупили прозорците и хвърлили вътре бутилки със запалителна течност. За нещастие същата вечер имало служба и било пълно с народ. Три малки момиченца изгорели в пожара.
- Какво стана? Осъдиха ли го?
- Не успяха да намерят достатъчно доказателства и го пуснаха. Юго, ти наистина си много наивен. Мислиш си, че всичко което казват по телевизията и пишат по вестниците, е истина. Добре, приятелю, не е истина. Тук медията се контролира от правителството. Те ти показват това, което те искат да видиш. Лицето на американската демокрация - горчиво се усмихна калифорниецът - е много по-различно, от което си преставяш Юго.
- Аз обичам Америка с дъното на душата си, но ненавиждам американските политици. Спомняш ли си Сомалия. Повече от два милиона души загинаха в гражданската война, но Америка не направи нищо за да спре геноцида. Също и в Конго колко милиона хора загинаха?! Какво направи Америка. Бърка си в носа и пощи въшките! А каква беше причината да се намеси в Югославия. Знаеш ли, че Косово е най-свидната част от нашата земя? При Косово ние загубихме нашата независимост от турските орди. Идват американците от другия край на света да се бъркат в нашите работи и да ни казват, че сме извършвали геноцид спрямо албанците. А знаеш ли, приятелю, кой е извършил единствения успешен геноцид в човешката история -Вие. Преди да стъпят белите хора в Америка е имало няколко милиона индианци. Туберкулоза, огнена вода и гърмящите пръчки на белите богове ги довършили. Та същите тези американци, чиято държава е построена на основата на геноцида и на расовата дискриминация, същите тези американци, идват в моята страна и почват да ни бомбардират. Защо не се намесят в Чечня или в Кашмир? Защото Русия, Пакистан и Индия имат атомни оръжия. Ако ние имахме ядрени оръжия смяташ ли, че Америка би се осмелила да ни бомбардира?! - Югото се изплю гневно и размаза слюнката с крака си, така както се размазва хлебарка.
- И всички тези плачове на американската преса и по телевизията за нещастните албанци, за кървавите сърби и за героичните бойци от Народно освободителната армия на КЛА. Знаеш ли, че преди няколко години КЛА беше в списъка на Интерпол, дори на ЦРБ /централно разузнавателно бюро/. Когато минаваш немската или френската граница имаше плакат с потретите на най-търсените терористи в Европа. На плаката имаше около трийсет фотографии и около двайсет и пет от тях бяха на хора от КЛА. /Косово Либерайшън Арми/
- Наистина ли?
- Да, албанската мафия контролира повече от 80% от пазара на хероина в Европа. Те бяха главния спонсор зад гърба на КЛА. Мечтата за Велика Албания никога няма да се осъществи!
- Каква мечта?
- Велика Албания включва сегашна Албания, Косово, Черна гора, част от южна Сърбия, три четвърти от Македония и част от северна Гърция. Както и да е. Да се върнем до твоята история. Не искам да те отегчавам.
- Когато бях малък, членовете на Клу Клус Клан ме отвлякоха и ме намазаха с кучешки изпражнения. Бях толкова се изплашил, че трябваше да спя в леглото с майка ми цяла година след това. Дори тя трябваше да оставя лампата да гори, защото се боях от тъмното и от лошите чичковци.
- Гадове! - процеди през зъби Югото. - Аз съм бял, но за мен няма никаква разлика в цвета на кожата. Знаеш ли, Франциско, за мен е по-важна душата. Може да си бял, но ако сърцето те е черно, за мен си боклук. Когато работих в Ню Йорк имах много приятели черни момчета. Добри работници, големи майтапчии. Един от пощальоните си беше загубил краката при автомобилна катастрофа, но въпреки това въртеше колелото по цял ден. Бързак, ти казвам. Хора с два крака и не могат да го стигнат, лети като стрела. Имаше специален велосипед. От страната на отрязаният му крак педала липсваше. Та какво разправяше?
- Майка ми е професор по рисуване в Университета по Изкуствата с Сан Диего, а баща ми е управител на ресторант. Като малък израснах в богат квартал. Около нас повечето съседи бяха бели. Полицаите арестуваха баща ми на няколко пъти, мислейки го да крадец. Какво ли търси черна печка в богат квартал на белите? Отговорът е лесен - крадец, просяк или с една дума престъпник! Когато майка ми каза, че двама студенти я нарекли “чернилка”, направо побеснях!
- Бръснатите глави сигурно!
- После научих. В класа на майка ми останали две свободни места. “Отварят вратата двама младежи - разказва ми тя. - Кой е преподавателят? - попитал единия от тях. Студентката ме посочи. -Аз не искам негърска кучка да бъде мой преподавател! - изсмял се бръснатата глава и треснал вратата”. Майка ми като професор имаше достатъчно връзки за да ги изключи от университета. Не само от нейния, но и от всеки университет в Калифорния.
- Какво направи майка ти?
- Изтичала след тях и ги помолила учтиво да се запишат в нейния клас. “Нека да дадем шанс на тази негърска кучка!” - изсмели се те. - Те се записали като студенти в нейния клас. И знаеш ли какво? Само след половин година те се променили коренно. Идват при майка ми и се извиняват: “Простете ни госпожо Професор…” и така нататък… Разказвали на майка ми, че в гимназията никой не искал да ги приеме за приятели. Само Бръснатите глави се съгласили да ги вземат в своята банда. И всичката тази омраза, която те таили в душите си, се стопила като пролетен сняг само след няколко месеца общуване с моята майка. Тя е чудесен човек, казвам ти.
- Вярвам ти. Жалко, че не мога да ти дойда на гости. В моята страна - продължи Югото, има малко черни хора, но никой не е расист.
- Повечето от приятелите ми бяха бели. Първата ми приятелка беше бяла.
Калифорниецът спря и се опита да прикрие сълзите в очите си.
- Тя беше добро момиче. Един ден се връщам от Лос Анджелис с колата. С мен беше приятелката ми и още двама студенти от нашия университет, също бели. Една полицейска кола пусна сирените си и аз отбих встрани. Двама полицаи се приближиха от двете страни, гледайки ни подозрително, сякаш бяхме арабски терористи. А бре, Юго, приличам ли ти на арабин?
- Хе, хе. Да ти кажа честно ако не беше чер, можеше да минеш за арабин. Хм, арабин не знам, но за арап можеш да минеш!
- Ама, че си майтапчия, Юго. Та двамата полицаи, бели естествено, се приближават с ръце на пистолетите. Единият от тях издиктува нешо по радиото, вероятно да провери номера на колата, а другия - на средна възраст, с малки смешни мустачки като на Хитлер, се приближи към мен и потропа с пистолет по прозореца.
- “Господине, искам да видя шофьорската Ви книжка, талон на колата и застраховката.” Ръката му не слизаше от пистолета Само чакаше да направя някакво по-рязко движение за да ме очисти като куче. После ще каже: “Стори ми се, че извади пистолет!”. Кой го е грижа за черна маймуна като мене. В най-лошия случай ще го накажат дисциплинарно, а аз ще си гния в земята черна. В същото време се приближи другият полицай и извика:
“Всички вън от колата! Разкрачи си краката и си сложи ръцете на колата! Ти също, черна маймуно, излез навън, какво чакаш? Специална покана?! Господин Президент, бихте ли благоволили да покажете благородната си особа навън. За почест ура!” - двамата полицаи се изпънаха като на парад и отдадоха чест.
“- Аз не съм заслужил такава чест, господа полицаи” - опитах се да протестирам.
“- Господин Президент, мога ли да Ви кажа нещо.”
Той ме издърпа грубо в храсталака, ръгайки ме с пистолета в ребрата.
“- Момичето до тебе приятелка ли ти е?” - попита той.
“- Да” - отвърнах аз, подписвайки си смъртната присъда. “- Заедно сме от шест месеца.”
“- Ах, ти, черна маймуна” - изруга полицаят и ме удари с пистолета си по страната. Тънка струя кръв се стече по бузата ми.
“- Няма ли негърка за теб, а с бяло момиче си се хванал?! Жив няма да излезеш от тук!” - изсъска той в ухото ми и ми постави белезниците.
- Биха ли те, гадовете?
- Не, само ме заплашваха! Единият дори постави пистолета си до челото ми и натисна спусъка. Аз не знаех, че пистолета е празен и от страх се … Срамувам се от себе си… усетих как водата потича по лявото ми бедро. Аз се разплаках като дете.
“- Моля Ви, пуснете ме. Не съм сторил нищо лошо. Аз съм само студент…”
Не знам какво щеше да се случи ако приятелят ми не беше извисил глас:
“- Какво става там?! Пуснете го или лошо ви се пише! Баща ми е капитан от полицията в Сан Диего. Ще ви скъса задниците…”
Полицаят свали белезниците и ме пусна:
“- Имаш късмет, чернилко! Следващият път приятелите ти няма да бъдат с теб и тогава…” той показа недвусмислен знак какво ще направи с мен.
Приятелката ми беше бясна.
“- Тези кучи синове. Ще позвъня на баща ми!” - баща и беше адвокат в някаква голяма адвокатска кантора.
- Какво стана? Уволниха ли ги?
- Нищо! Само ги преместиха в друг полицейски участък! Това е лицето на американското правосъдие, Юго. То има две лица. От едната страна е бяло, а от другата черно. Законът е за кон, не за лъв.
- Някои хора може да са расисти. Вярно. Но за мен Америка си остава най-демократичната страна в света - отсече Югото.
- Американска мечта, приятелю. За едни баница, за други - тояга!
- Лека нощ, Франциско.
Не след дълго килията се огласи с равномерно хъркане.



© Kolio Karpela Всички права запазени.