Хайде, задавай ми
следващия въпрос!
Как с ъ ч и н я в а м ли?
Л е г н а л ? И з п р а в е н ? Б о с ?
Понякога - легнал
на облак в небето,
забравил за малко
стомаха, сърцето...
Облачето ме носи
над вашите грижи,
злоби, прокоби, въпроси,
сметки, хотели и хижи...
Друг път - разпънат на кръста,
с гвоздеи в дланите,
очаквам да ме разкъсат
псетата, враните;
своите да ме заплюят,
чуждите да ме погалят...
А на главата ми - люляк,
а на нозете - босилек.
Но винаги - бос. Защото
земята ми дава сила
да се надсмея над злото.
Пък и защо да си късам аз
тези вълшебни обувки, ушити
от кожата на Пегас?