автор: Rumen_ne

Помня префърцуненото си отсъствие
на присъствие.
И многопластовата безотказност
на моята отказност
да съм смалителен
и взрителен
в бежбрежието на
многопластовостта ти.
Тогава беше флирт
и чудна бъдина.
Тогава беше спирт
и вечна същина на синевоустойност,
но сега се питам-
двойност
от къде съм взел ,
и поради що не съм отчел
последиците ,
неуредиците от затлачването
на вздрачването...
Има я непрямотата-
все ти се струва ,
че е в два- три свята...
Сега е вече
колешно непобедим
античният ми пръкнат от мъглата Херувим ,
за който няма ,като мислене спасителност ,
не му е нужна бдителност , за да си построи
безизразна дъга-
само за Нея-
нали е фея...
Обозримите носталгии , покрай деня
са вечни , млечни
и почти красиви ,
ако не бяха лапидация от самодиви.
Една от тях се приоретендира в същината
но мойте два - три свята.
Затова е Свята.
Не обитава параклиси ,
на магиярска себестойнотст..
Тя докосва Луната
в свойта неспокойност...
Нейните черти , парадоксарлни ,
всъщност истински до тем- бебожност,
струни на творенито на гнева и битието....
...И - ето...
Библейската истерия-
да не отлитва....
Посивял ,
отколешно бял
бленирам за бал.
Където , пряко маските си
ще е по щастливо-
всичко сиво-
да е този път цветно и...красиво....



Р.М.

6 септември 2007