На Мила
На стената висеше Дъбът
от прочута картина на Шишкин.
Той протягаше клони в нощта,
но се чувстваше сам и излишен.
А от корена мощен копнеж
се изтрелваше в ярко зелено
и сънуваше своя цъфтеж,
скрит във рамката с гриф: Забранено!
И нещастният Дъб-исполин
срещу тази забрана въстана.
Бе готов даже въздуха син
да превърне във своя камбана.
Всеки лист се поклати със звън,
предусетил на вкус свободата.
Не можа да прескочи отвън.
И не срина с мощта си стената.
Сутринта го намерих сърдит
като болна напрегната вена.
Хоризонтът не беше открит.
Само рамката бе изкривена.