автор: fightingone

Часовниците се плъзгат с един час назад
и крадат светлина от живота ми
докато се разхождам в неправилната част на града
тъгувайки за нашата любов

И разбира се, неизбежният дъжд
пада върху мрачните улици
където чувствам как сърцето ми оглозгва
всички наши грешки

Ако тъмнеещото небе можеше да отнесе
повече от един час от този ден
щеше да има думи, които никога нямаше да изрека
нито щях да чуя да изричаш

Но ние ще сме мъртви, както знаем
отвъд всяка светлина
това са късите дни
и безкрайните нощи