Една звезда умря,угасна тихо в мрака,
угасна и свеща,потънах в дупка сякаш.
На листа бял пред мен едни очи горяха,
моливът изхабен,захвърлих на земята
Не дишах в този мрак,той бавно ме душеше,
обичана не бях и стенеше сърцето.
С треперящи ръце,разкъсах аз портрета,
с него в ноща аз плаках за последно.
Когато някой ден те срешна под небето,
неще потрепне в мен за миг дори сърцето.
Студена като лед,ще мина покрай тебе,
и нека в този ден да плачеш ти за мене.