автор: siqnie

Тази чаша в стената дето я разбих,
беше пълна с бяло вино аз от него пих.
Хиляди парченца бляскат в мекия килим,
върху тях роса от вино в блясък се топи.

Пих от чаша медовина ала ми горчи,
за това кристала счупих в белите стени.
Сякаш пих отрова черна с твойте грехове,
ти живота ми отрови,нека си добре.

Сипвам вино в друга чаша,виното искри,
тя за теб е пии от нея,нека ти горчи.
Няма вече да те търся ти си непознат,
няма вече да се върна,не и в този свят.