автор: gorski

Излишно е да крия, искрено признавам:
не съм допускал нивга, че ще съжалявам
за нещо непостижно, нещо, за което
навярно съм се сещал само със сърцето.

Но смътната надежда бързо съм отпратил,
та днес да ми се смее моят неприятел.
Един добива всичко, без дори да знае,
а няма нищо оня, който се старае.

Край младата лозица сам градих ограда -
от звяр или от птица тя да не пострада:
поливах я, когато слънце я сушеше,
покривах я, когато мразовито беше.

И тъкмо бе узряло гроздето ми драго,
един негодник мина и без труд обра го.
ЯдЕ си го с наслада, радва се на пира,
а аз го гледам с мъка и ми се умира.

Дано да му приседне, гръм да го удари!
Наистина не зная как ме изпревари.
Такова сладко грозде няма да улуча:
и като гладна мечка лапата си смуча.

Превод: Иван Вълев