Както свирках си
в гората гъста (интернетска)
проблеснаха във мрака
фосфорни зеници две.
Настръхна ми гърбът,
но върнах се назад
и в тях се смело
но тихо взрях.
Делово и силно
фиксираха ме те.
Но съзрях и черната
опашка да потрепва.
Охо.. муцунка кръвожадна
на грациозно тяло!?!
Опитах с нежен стих
сърцето да размекна.
Уви, не мина тоя номер
от баба ми по стар.
Прецизно ме следеше
и тихичко ръмжеше.
Не.., беше пума млада
и искаше награда.
Хмм.., разказах притча стара
дано да ме разкара.
Протегна бързо лапи
и здравата ме сграпи.
Е.., вече лошо стана и
дъх не ми остана.
Прекръстих се на ум,
издишах с много шум
и после се надсмях
над моя явен страх.
Последва звънък рев:
- Ти ми направи кеф!
Върви и идвай пак
във скучния шубрак!
В гората съм царица,
ама ми липсва вица.
Какво е да си цар,
ако се чувстваш стар.
И пак от тук минавай
душа ми развеселявай,
а може някой ден и
да си поиграеш с мен,
на вечната игра
за пораснали деца!
Като с език ме млясна,
гората стана тясна.
Да мина ли от там?
Нали си нямам срам!
По тая стройна пума
загубих ум и дума ;-)