автор: an200

Ваденето на собствена душа беше деликатна и нелека работа,но за една учителка с 20-годишен професионален опит нямаше невъзможни неща.
Колкото и болезнено да беше, Делева се справи, защото и предстоеше голямото пролетно чистене (наближаваше Великден), а домакинята някак все не успяваше да се концентрира и зареди с ентусиазъм,движенията и бяха тромави и лениви: душата и тежеше като набъбнал сюнгер, напоен с горчилката на неизплакани сълзи, с мътилката на полуистини, обиди и разочарования, които я измъчваха на клетъчно ниво. Извадената и душа, която приличаше на болна от анорексия тийнейджърка, се сгуши плахо на дивана и се опита да прикрие голотата си с меките триъгълни възглавнички. Делева я погледна снизходително и за пореден път благодари на Господ за мъдростта му да съчетае едрото и респектиращо тяло с това плашливо, ранимо създание, за което нито един ученик не биваше да узнае.
Учителката се съсредоточи върху домакинската работа и успя да се справи с повечето набелязани задачи:пране,бърсане на прозорци и под,тупане на постелки,гладене...Неща,които вършеше като добре смазана машина,като последен модел кухненски робот,който дори не издаваше звук.Скоро от фурната се разнесе и ароматът на готовата мусака. Делева отдавна беше престанала да се пита дали обича този кръг от дейности,или не .Познатото и даваше приятна увереност,но заедно с това я изпълваше с досада.Понякога отработените с времето механични движения в домакинството и напомняха равномерния дъгообразен ход на автомобилните чистачки,отблъскващи настрани ,като дъждовни капки ,всички мисли и чувства.В такива минути на „опразненост” и ставаше страшно.Сякаш беше излязла от себе си: изчезнали бяха романтичните мечти ,тръпката от неочакваното, поривите и копнежите по нещо ново и примамливо красиво...Тогава бързаше да пусне телевизора и си налагаше да послуша гласовете ,идващи оттам,докато страшното отминеше...
Делева приседна уморено на дивана и дори се опита да вникне в сюжетната линия на някакъв латиносериал.Изведнъж тя се сепна-извадената и душа,приличаща на анорексична тийнеджърка, я нямаше , до триъгълните възглавнички бяха останали само няколко мокри петна от сълзи.
Учителката обиколи апартамента и най-накрая съзря леко открехната външна врата.”Излязла е гола навън!”-помисли Делева и грабна стария шлифер от закачалката.Крачките и бяха забързани и във вярната посока-железопътната линия,която отстоеше на стотина метра от блока .Слънцето клонеше на залез,а червените му лъчи се плъзгаха върху сребристите релси и ги превръщаха в кървави дири.
До разцъфнал шипков храст,прикрита до зелените му клонки,седеше душата и,която беше изпаднала в някакъв унес,поклащаше се лекичко ,сякаш люлееше бебе, и не отделяше очи от кървавите линии пред себе си.Делева кротко приседна до нея и я прегърна .”На Ана Каренина ли ще ми се правиш?Минало ти е времето.”-тихо и с помирителна усмивка изрече тя.”Недей,моето момиче,недей. Не трябва да плашим децата-и нашите,и чуждите.”Учителката въздъхна и замълча , послe наметна шлифера върху голата си душа и я поведе към дома.