автор: Sagittaruis

„Духовете са ревниви като хората. Не може да се служи едновременно на духовете и на хората. Моят венец принадлежи на тях.“
Кажи Брунхилда, нима не е достатъчно, че врекох се в теб и дадох ти сърцето си?! Нима не изпълнявах всяко едно твое желание, заради което влизах в ожесточени битки със самият себе си. Но, не. Ти си непреклонна и дори душата си да ти дам не ще се нищо промени. Може би не съм достоен да седна на трона до теб, защото там не стоят простосмъртни?
Явно моето място, което извоювах с кръв и пот ще си остане да водя твоите бойци. Слава на боговете, че предводителството ми се отдава и ти нося все успехи. Бавно и славно...
А всъщност искам в битка да загина, за да мога да освободя сърцето си, което само мъртво не ще ти принадлежи. Но дори и в най-ожесточените сражения, уви излизам победител. Колкото и шансовете ми за победа да са минимални, толкова по-безрасъдно се хвърлям в боя. И няма крепост не превзета, над която да не се веят гордо знамената ти. Знам, че всяка една моя победа ти носи радост, а аз живея, за да доставям радост на моята самотна любима. И твоите думи късат сърцето ми и ме карат да съм ти верен до гроб! Ах, тях аз никога не ще забравя: „Ако искаш за приятел един призрак, една илюзия и едно мъртво сърце, то знай, че само ти би могъл да му вдъхваш поне малко живот... Валкирия води воините във Валхала, но аз водя всичко в тъмната пропаст, която обитавам и не мога да предложа на никого нищо повече от мрак...“
Колкото и враговете ми да ме смятат за безмилостен, а воините ми за строг пълководец, вечер когато се прибирам в шатрата си, падам на колене и роня сълзи. Сълзи за злочестата ми съдба, която ми отреди да се влюбя в най-красивата и най-недостъпната жена на този свят. В такива вечери дори медовината не може да ме избави от страданията ми по теб. Командирът на личната ми гвардия се досеща за какво тъгувам и всячески се опитва да ми помогне да превъзмогна любовните ми страдания. От всеки превзет град ми избира най-красивите и знатни девойки, които аз дори не поглеждам. За мен има само една жена и това си ти, Царице моя. Не бих приел да служа други му, защото във вярност съм се клел в твоята корона. И докато съм жив, а тронът до теб е пуст, аз все повече и повече ще се терзая в несподелената си любов. И ако боговете не се смилят над мен, единственото ми избавление ще е Смъртта...