автор: pastirka

Въздишка, полъх, цветно многоточие
и поглед - стрък кокиче над снега.
Небето - с въпросителни обточено.
Ухание, но с привкус на тъга.

Зелено, недочакано очакване,
прозорецът - наивно просълзен.
Посока - безпосочност, но за някъде...
И дълъг път. През нищото... Към мен.

Завръщане във точка равноденствие.
Разплискан от самотност жаден дъх.
И нощи-оплаквачки ( като бедствие )
в подножието на нестигнат връх.