автор: dimage

Вратата се затръшна с трясък.Грета почувства как страха я полазва.Беше на път да прекара първата си нощ сама в голямата къща.
Малко по-рано същия ден телефона иззвъня, а глухият му тътен се разнесе из помещението. Дълго време никой не го вдигна. Когато най-накрая майка й отговори, Грета видя уплахата която се прокрадна по лицето й. Но не обърна кой знае какво внимание на това и продължи чаеното си парти с госпожица Мим.

Госпожица Мим всъщност представляваше пълна противоположност на образа, който пораждаше името й. Тя беше една голяма парцалена кукла. Макар и не много привлекателна Грета я заобича още в мига, в който й я подариха. Госпожица Мим замени всички напудрени кукли Барби, та дори и плюшения Теди. Грета така се привърза към тази "парцаливка" че я удостои с честта "Най-красива кукла", а по късно и с " Най-добра приятелка". .

И сега тя стоеше на пода в стаята си и пиеше чай с Мим, необезпокоявана от нищо. Но в другата част на къщата родителите й тихо се шмугнаха в кабинета и заключиха вратата след себе си.

Чаената церемония на Грета отдавна беше завършила и тя гледаше телевизия, когато майка й влезе в стаята и я извика в трапезарията за да й обясни за неочакваното им пътуване.
...Бръмченето на колата ставаше все по-глухо и по-глухо, докато накрая съвсем не затихна. Тишина. Грета притисна силно госпожица Мим до гърдите си и се озърна.

Слънцето вече догаряше и Грета побърза да запали лампите за да прокуди мрака, а заедно с него и страха от самотата. Озърна се - навсякъде светеше. И обратно на очакваното притеснение, лицето й засия в широка усмивка... Беше сама, а това означаваше че всичко което й хрумне би било изпълнимо. И още при самата мисъл Грета излетя към тавана...

Тавана. Това беше единственото място в къщата, където никога не бе стъпвала. Веднъж попита баща си дали може да го разгледа. А той студено я погледна, смъмри едно "НЕ" и затръшна вратата след себе си..От този миг нататък любопитството на малкото момиче се разпали. Сега имаше възможността да разкрие тайните на това помещение. Хвана дръжката, притисна Мим към себе си и..натисна. Чу се глухо скърцане и вратата се открехна.Поколеба се дали да я отвори... Ами ако вътре имаше чудовище?! "Не-е-е баба Меца не съществува, а още е твърде рано за баба Яга" - помисли си тя. Даде си кураж и.. тъмнина. Стаята беше мрачна и по въздуха се носеше тежък, застоял аромат. Детските пръстчета умело намериха ключа за лампата... светлина. Обърна се и остана неподвижна. Погледа й се плъзгаше по целия таван - подреден и обзаведен. Той приличаше на отделно жилище, сякаш тука живееха хора - легло, маса, шкафове, бюро.. Грета ахна, дори не беше подозирала за съществуването на този малък свят в къщата й. Постави госпожица Мим на едно голямо зелено канапе от масивен дъб и й каза "Бъди послушна, ако стане нещо ме повикай" - погали й по главата и се отправи към най-далечния ъгъл на стаята.
Пред нея стоеше старинен скрин покрит с прах. Тя повдигна капака и се втренчи в съдържанието му...
Писма. Грижливо подредени в три купчинки. Грета взе първата, развърза въженцето и внимателно разлепи пъвия плик. Почувства се щастлива от факта че можеше да чете и осъзна че училището имало и добри страни. Листа беше пожълтял и сгънат на четири, тя го разтвори и зачете:
"Скъпа Гертруд,
Щастлив съм че последното ми писмо е стигнало до теб..."
мастилото на следващия ред се беше размазало и тя продължи нататък
"... по Рейн пристигнахме на 23ти октомври в Лил. Още през Белгия можехме да видим войната. Льовен беше превънат в прах и пепел..."

От дългото веме в скрина и влагата на въздуха доста от фразите бяха трудночетливи или изобщо неразбираеми. Грета продължи

"...за съжаление аз не мога да спя. На 4 крачки от моя вързоп слама лежи мъртъв жребец, наполовина разложен. Точно зад нас има една германска батарея гаубица и мята на всеки 15 минути два снаряда над главите ни в черната нощ. А ние боязливо чакаме в неизвестност."

Грета спря до тук. Заради многото непознати й думи тя изгуби смисъла. Сгъна грижливо листа и отвори друг плик - мръсен и оръфан:

"Мила Гертруд,
ЖИВ СЪМ ОЩЕ!
В 7 сутринта се събрахме пред една гостилница с другите роти и всичко започва. Отляво и отдясно се пръскат шрапнели и между тях свестят английските кушуми. Аз съм съвсем отпред. Тъй като сме на открито поле англичаните са прицелили срещу нас картечници - сега падат и първите жертви...
Пред мен лежи дълъг окоп, миг по късно скачам вътре. До мен са вюртембергци, под мен мъртви англичани. Вюртембергците вече бяха превзели окопа преди нас. Сега вече знаех защо скочих на толкова меко.."

Грета потръпна и обърна листа, прочете:

"ПП: Целувам те мила моя. Какво ли не бих дал да видя за първи път (ако ще и единствен) Ирма! Прегърни я от мен. Вечно твой любящ съпруг: Ханс


"Ирма"?-оттекна в съзнанието на Грета това име! "Ирма", повтори тя на глас - майка й??? Да не би да става въпрос за майка й... Грета с нетърпение прелисти писмата докато не попадна на един голям плик с различен почерк. Отвори го:

" Многоуважаема госпожо Гертруд Бюрген"

Нямаше съмнение, ставаше въпрос за майка й... макар че сега беше Ирма Николаевна моминското й име бе Бюрген (Грета го беше прочела случайно в един документ)
Тя продължи:

" С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Ханс Ахим Бюрген, загинал достойно за родината в битка край Месин..."

Грета захвърли писмата и подскочи...
Сълзи.Кристален дъжд от сълзи закапа от очите на малкото създание...Толкова мисли препускаха една през друга в главицата й... Съзнанието че в ръцете си държи вестта за края на един човешки живот я ужаси... Изхлипа само едно "Дядо!" и побягна. Сви се на кълбо върху канапето от дъб и прегърна госпожица Мим. Колко дълго седя така не усети. В тази стая времето сякаш бе спряло. Големия стенен часовник бе застинал на 12 часа...
- Как мислиш Мим, какво ли се е случило тогава? - прошепна Грета
Тягостно мълчание. Мълчание пропито единствено със скрити спомени.
- Да, права си Мим, едва ли някога ще разберем... само стените са ням свидетел на всичко..

Грета са поуспокои. Любопитството измести ужаса от писмата. Тя стана и излезе от стаята. Беше жадна. Познатата есенция на гладиоли носеща се из къщата я ободри напълно. Докато си наливаше вода в кухнята се замисли ... " Мила Гертруд, " - "баба, това трябва да е баба ми,,,ето на кого съм била кръстена..."
Остави чащата и побягна обратно към тавана...
Отнови онзи тежък въздух, сякаш я върна назад във времето.Отправи се към скрина и внимателно подреди писмата, затвори го седна отгоре му и се огледа... От къде да продължи малкото си приключение?!? Погледа й беше привлечен от голямо легло с плюшена зелена завивка.Над него на стената висяха два прашни портрета. На единия чаровно се усмихваше малко русо момиченце, а другия пазеше образа на мъж във войнишка униформа. Грета се качи върху леглото за да ги огледа по-добре. Момичето, облечено в рокля с много панделки, беше прегърнало кукла. - "Мама"-помисли си Грета "Колко хубава е била!"
- А ти навярно си дядо Ханс! - обърна се тя към войника и застина пред него изучавайки всяка черта от лицето му. В съзнанието й се роди въпроса "А баба, как изглежда тя?" Скочи на пода и продължи - рафтове с книги, секция, грижливо подредена с прибори за хранене, тоалетка с накити, гардероб... На гардероба отдели особено внимание - рокли във всички цветове и дължини. Кройката и моделите им я накааха да се усмихне, сякаш бе влязла в стар черно-бял филм. В единия край на гардероба строго висеше черен тоалет с капела-навярно траурен, а в другия - бяла рокля. "Дали баба е била на свадбата на мама и татко?" - зачуди се Грета, но тъй като нямаше как да си отговори продължи огледа. Върху масата намери огледалце, празна ваза, изрезки от вестници... всичко друго, но не и снимка на баба й!

По същото време на няколко часа път от Грета колата на родителите й бучеше по пътя обратно към къщи. Баща й съсредоточено караше и не проронваше и дума. Майк й попита
-Как ще й кажем, как ще го приеме ...аз никога не съм и говорила за теб?
-А защо - чу се глас от задната седалка. Там седеше възрастна жена. - Защо не си й говорила за мен, за нас... Защо се отчуждихме Ирма?
- Мамо, та ти беше против брака ми с Юри, направи всичко възможно за да ни разделиш - тя постави ръка върху коляното на мъжа си

- Е явно не е било всичко щом не успях.. А как трябваше да постъпя Ирма.. Юри е руснак...Баща ти беше убит от руснаците и англичаните - сълзи се стекоха по лицето на възрастната жена
-Мамо, мамо...да не говорим за това...нека остане в миналото! По-важно е сега как ще обясним на Грета..?
И мълчанието се възцари отново във колата, докато тя приближаваше към къщата


-Мим - каза Грета на куклата - Искаш ли да си починем малко?
И момиченцето гушна куклата и легна върху канапето, където беше тя
-Само за минутка и после..после пак..
Не можа да довърши изречението си , толкова беше уморена, че веднага заспа.
Събуди се от бученето на колата.
-О не, мама и татко се връщат...Бързо Мим, трябва да се махаме от тук че знаеш ли колко дълго време ще сме накзани? - и тя тичешком излезе от тавана и се отправи към входната врата за да посрещне родителите си... Тичайки забеляза че вече се беше съмнало...

Слизайки от колата Ирма каза:
-Мамо, по-добре ще е да не се срещаш веднага с нея, нека първо й обясним ...
-Да, да разбирам...не всеки ден се срещаш с баба си, която не познаваш...
И те отвориха вратата.
-Мамо, татко, най-накрая- извика Грета радостно слизайки по стълбите - Аз, така ми липсвахте...вие.. - тя замлъкна виждайки непознатата жена
-Грета?-отсече майка й и притеснението обзе лицето й. Тя млъкна за миг, събра кураж и продължи: -Ти, защо не спиш...Няма значение ...сега трябва да ти предстваим един човек, който ще живее с нас..знам че това ще - Ирма не можа да се доизкаже. Грета бвано се приближи към възрастната жена, погледна я и неочаквано за всички...я прегърна!
Тишина, напрегната тишина. Детското гласче я прекъсна изричайки:
-Бабо Гертруд, толкова имаш да ми разказваш...
Жената се разплака, но не изрече нищо, а още по-силно притисна момиченцето към себе си.
-Грета? - напълно изумена възкликна майка й -Ти от къде..?
-От тавана мамо...
-Тавана ли- най-накрая проговори възрастната жена
-Да, тавана...Виждаш ли мамо -каза Ирма на Гертруд -Аз не можах да изхвърля вещите ти и с Юри решихме да ги подредим в една стая, където на тази малка госпожичка - тя погледна Грета -й беше забранено да влиза!
-О, Ирма...дъще...
И най-накрая след толкова години раздяла те се прегърнаха...
Грета се усмихна доволно и каза:
-Госпожица Мим е много гладна, аз също и предлагам да закусиме заедно!
-Чудесна идея - подхвърли баща й и всички се отправиха към кухнята
Отивайки на тама Грета подшушна на Мим:
-Това беше една чудесна вечер, нали? Но...смятам да мине малко време преди да останем отново сами..Току виж сме открили твоите дядо и баба в килера...
След това Грета се усмихна доволно и седна на масата заедно с новия член от нейното
семейство...

III то място на националния конкурс „Петя Дубарова”
Май 2006г.