автор: Slovesna

Няма нищо по-лесно от писането. С това живея. Всяка нощ изписвам тонове стихове, поеми, разкази, романи, драми...
Снощи, например, писах за морето. Не го видях това лято, липсва ми. Питах го дали и на него съм липсвала. Не ми отговори. Само прати буйна вълна, тя заличи невидимите ми следи по брега, отдръпна се вяло, искаше да изглади ръбестото ми настроение. От бялото на пяната се роди една раковинка. Изящна, не можах да я докосна от страх да не я прекърша, толкова прозрачна беше. Изпих дъха на морето, вдъхнах синевата му и, като отворих очи, в едно се сляха море и небе. Сърцето ми не издържаше, тялото ми болеше от напъните на душата да се възроди... Чайка свенливо ми махаше, а плясъкът на вълните ставаше все по-далечен.
Видях морето, във водораслите, вплетени, оставих съмненията си, че живея...
Няма нищо по-лесно от писането. Всяка нощ пиша. И всяка сутрин листата се оказват чисто бели. Оказва се, че пиша с молив и писаното се изтрива. И после цял ден се загубвам в търсене на верните букви и не успявам и дума да напиша.