автор: sradev

Встъпителна лекция на проф. Тара Понтьо за откриването на учебната година в Eastar Point

Влюбвай се непрекъснато, влюбвай се навсякъде и във всичко.

Събуди се преди слънцето. Влюби се в зазоряването. Влюбвай се в очакването и ще видиш как от стиснатите ти юмруци се изправя показалеца. Той сочи откъде ще дойде първият слъчев лъч.

Първия лъч е винаги очакван и винаги изненадва. Той е там и не точно там. Влюби се в него и втори пръст ще се измъкне от юмрука.

С втория пръст посочи Човека до тебе. Влюби се в мига, в който отваря очи. Влюби се в очите все още пълни със сънища. Тогава и сърдечният пръст ще се изправи.

Погали Човека с поглед, усмихни се и събуди усмивка. Нека палеца стъпи със силата и лекотата на първата усмивка за деня. Вече можеш да хващаш, но не бързай да хващаш мига, а готви се да разпериш крила.

Вдъхни ефира на отлетелите сънища. Влюби се в тях за миг и лявата ти ръка ще стане крило.

Влюби се в тихият разговор на сърцата. Туп-туп-туп те се разхожат по телата, будят краката за път. И ето палеца стъпи на пътя.

Краката поеха пътя си. Влюби се в своя път и десният, правият показалец ще се протегне да го посочи.

Пътят ти да върви през събуждащият се свят. Влюби се в него, във всяка тревичка и всяко камъче. Влюби се в потрепването на листата. Виж - и средният пръст се изправи.

Влюби се в неназованото, невидимото в Света. Любовта ти ще събуди безименния.

Виж детето в себе си. Влюби се в него и кутрето ти ще полети.
Ето, имаш крилата за деня.

Продължавай да се влюбваш. Нека десетки крила те носят през световете.
Бъди!