Един... ден
като много други
ще дойдеш отново
притихнала
ще оставиш чадъра отпред
пред вратата
на стола за чакащи
и сърцето си
пак там -
не ти трябва
в моята стая
ще влезеш усмихната
но само във устните
в очите ще стене печал
ще пригладиш
някаква гънка измислена
по роклята с треперещи ръце
ще приседнеш внимателно
на стола
до вазата с умиращи цветя
и ще притихнеш...
Няколко години по-късно
ще свалиш внезапно
червената шапчица
ще я помачкаш с пръсти
и ще ми я подадеш -
подарък
за спомен от отвъдното...