автор: katbalu

И жеравите във небето се строиха,
за да сверят часовника си с времето...

Брегът все повече пустее и отдъхва
и блясъкът на август отшумя.
Вълните си остават пак отново същите
и пясъкът - пак пясък след това.

Медузите надуват бузи важно,
непипнати от палава ръка
и лодките полюшват се на котва-
строени бели чайки на брега.

Но още чувам тътена на август
със шарените, пъстрите крила,
ту джет с ездач разпаря хоризонта,
ту жълт банан със мънки на гърба...

Сега е пусто- няколко туристи
ловят последни слънчеви лъчи...
Уж не е вече същото, но... пак е също-
морето пулсът си солен не промени.