автор: siromah

Модулът е отворен!
Младият пазач надникна през прозорчето. Та нали за това му плащаха. Да проверява какво правят затворниците по всяко време.
Югото се протегна.
- Весела Нова Година, Еисио.
- Весела Нова Година, Юго. Какво правите момчета?

Разглеждаме стар “Плейбой” - олиза се Югото - Мис Юли е истинско захарче! Ако ми падне, ще я скъсам от …
- И вонт батар анд бред. Аи хангри! /искам масло и хляб. Гладен съм./ - извика със смешен руски акцент затворникът от съседната килия.
Наричаха го Руската мечка или Володя, както беше истинското му име. Той беше огромен като планина, ако Голиат от библията беше жив, навярно би изглеждал като мъниче пред него, когато вървеше се клатеше бавно като мечка. Оттук дойде и името му. За какво беше в затвора никой не знаеше. Носеха се какви ли не слухове, но Володя нито ги отричаше, нито ти потвърждаваше. Някои разправяха, че хванал любовника на жена си в леглото и го изхвърлил през прозореца на третия етаж, други разказваха, че са го виждали даутаун да носи тежка метална греда на рамото си /някой негов колега го ядосал не на шега и Володя му забил такъв здрав шамар, че човекът го закарали в болницата със счупена челюст/. Трети се кълняха, че Руската мечка беше агент на СМЕРЧ /новото руско разузнаване или КГБ/, който бил разкрит от американските тайни служби, а калифорниеца дори предполагаше, че е двоен агент. Един от пазачите дори се кълнеше, че на паркинга към него се приближили двама огромни като горили непознати и го запитали за Володя. И двамата имали смешен руски акцент.
- Аз нямам хляб! - имитира Руската мечка пазачът - Мене гладен също. Мене корем къркори.
Той имитира толкова умело руснака, че Югото и калифорниеца се тръшнаха на земята от смях.
- Ох, ще ме убиеш! - не можеше да си поеме дъх калифорниеца.
- Това не смешно! - продължаваше да имитира бедния чужденец гардът.
- Мене много гладен. Мене може да изяде цял кон!
- Ох, ще си умра от смях! - риташе с крака Югото - Джордж, престани или майка ми ще те съди за убийство!
Югото така се беше засинял от смях, че не можеше да си поеме дъх.
- Ще се видим пак, юнаци - пазачът им махна с ръка и продължи огледа си.
От лявата страна на килията на Югото някой свиреше на укалеле. Укалелето беше традиционен хавайски музикален инструмент и наподобяваше нашата тамбура. Пазачът спря и се заслуша. Беше наистина приятна мелодия. Затворникът, който я изпълняваше беше професионален музикант и беше свирил в няколко популярни хавайски фолклорни групи.
Нежната мелодия галеше ухото и те караше да се отпуснеш и да забравиш неприятностите и тревогите на този свят. Чудната музика те отнасяше в далечен, приказен свят на радост, забава и веселие. Беше интересно да наблюдаваш как строгите и каменни лица на затворниците се озаряваха с необичайна светлина, как засияваха от радост, сякаш си бяха изповядали греховете и се бяха преродили непорочни…
Когато последната нотка на укалелето заглъхна, затворниците - някои от които със сълзи на очите - наскачаха на крака и се скупчиха около стария музикант. Един го тупаше леко по гърба, друг го галеше по ръцете, трети се опитваше да се докосне до краката му.
- Няма защо да ми благодарите чада мои - благо отвръщаше старият музикант. - Музиката е балсам за ранената душа, а моите ръце са само инструмент - скромно добави той.
Старецът се изправи и за опипва слепешком стената. Ако човек се приближи от близко, можеше да забележи тясната черна превръзка около очите му. Старият музикант беше сляп като къртица, но това не пречеше да свири на укалелето. Някои дори разправяха, че преди да ослепее, той дори бил посредствен музикант. Сега, когато той засвиреше, музиката галеше ухото и имаш чувство, че се пренасяш в рая. Югото беше разпитал тактично тук-там за да научи историята на старият музикант.


В съседната килия Югото и калифорниецът се смееха.
- Ей, Емилия, моята любима хлебарка, къде си? Не ме зарязвай сам, скъпа моя! - калифорниецът замига влюбено с очи и се хвана за сърцето.
- Емилия - обади се Югото и размениха примамливо парче хляб. - Имам вкусна торта за тебе!
Емилия се показа от дупката и внимателно задуши.
- Ха - набръчка пренебрежително нос хлебарката. - Това не е торта, а парче мухлясал хляб. Яж си го сам!
- Емилия, къде си - продължи да размахва сухара Югото. - Проклетата хлебарка сякаш и изчезнала вдън земя.
- Как ще разделим хлебарката, след като я уловим? - запита калифорниеца.
- Нямаме нож - намръщи се той.
- Не бери грижа за това - успокои го Югото. - Аз съм измислил всичко. Първо и най-важно ще трябва да угоим Емилия. До Коледа ще трябва да бъде поне с размерите на угоено прасенце!
- Как ще знаем дали се е угоила достатъчно? - почеса се умно калифорниецът. - Аз да си призная никога не съм живял във ферма. Дори не съм виждал живо прасе през живота си.
- Много просто - отвърна Югото и се почеса зад ухото. - Ще вземем една остра топлийка и ще боднем Емилия в ребрата. Ако потече мас, значи е готова, иначе ще трябва да я угоим още!
- Как ще я разделим - за олизва се калифорниецът. - Нямаме нож!
- Откраднах от кухнята това пластмасово ножче - похвали се Игото . То ще свърши работата.
- Хм - изсумтя пренебрежително калифорниецът и го опипа. - Зъбите на прабаба ми са по-остри!
- А ти имаш ли по-добра идея?! - намръщи се Югото.
- Разбира се. Опитай тази кама!
Саморъчно направеният нож не беше нищо друго освен голям пирон, заострен в края си след дълго търкане по цимента.
- Чудесен е! - възхити се Югото. - Сега можем да разделим Емилия по братски.
- Не, не и дума да не става! - набръчка нос калифорниецът.
Думата “братски” го накара да почувства болка в стомаха. Той идваше от много бедно семейство и често пъти сядаха на трапезата със няколко кори хляб и старо, пожълтяло сирене. По-големите му братя обираха лъвските пайове и той винаги оставаше гладен. После цяла нощ стомахът му свиреше “Малка нощна музика” от Моцарт.
- Не, не и дума да не става! - повтори той. - Никакво братско делене! Ще я разделим по равно!
- Добре, добре - успокои го Югото. - Никой няма да те измами! Ще разделим всичко по равно: едно крило за мен - едно за теб. Една антена за мен - една за теб! Един крак за мен - един за теб! Всичко по равно.
- А от трупа ще направим супа - за олизва се калифорниецът. - Такава супа ще ти направя, че да си оближеш пръстите!
- Чудесна идея! - похвали го Югото. Той се замисли за секунда и усмивката му се стопи. - А как ще я сварим без топла вода?
- Не бой се - окуражи го калифорниецът и измъкна някакви кабели. - Имам бързовар! Ще сгреем водата за минута!
Ако някои инспектори от ОША - инспекцията по трудовата безопасност - видеше саморъчно направения бързовар, направо биха му се изправили космите по гърба. Как ?патентът? работеше без да убие своя “изобретател” беше загадка, дори по-тайнствена от тази кой беше построил египетските пирамиди.
- С топла вода мога да направя десерт - похвали се Югото. - Имам няколко сушени къса ябълки Ще добавя дори малко паста за зъби. Чудесен компот ще стане!
Двамата затворници налягаха по земята и заритаха с крака като луди. Еисиото ги загледа учудено. Дали бяха с ума си? Кой знае?! Престъпниците се смяха, докато останаха без дъх.
- Емилия я няма! - паникьоса се Югото. Двамата затворници изтръпнаха и смехът им замръзна. Югото надникна под леглото. - Изоставила ни е!
- Как няма да ни изостави?! - намръщи се калифорниецът. - Бедни две като църковни мишки! Нямаме нито бисквити, нито бонбони, нито сухари!
- Аз знам къде се е скрил хитрецът! - плесна се по челото Югото и посочи масата, където угоеният пазач нагъваше здраво.
- Хитрецът му неден! - възхити се калифорниецът. - Само чака Еисиото да се махне за секунда и ще забие зъби във вкусния сандвич!
Двамата затворници се за олизваха и слюнките им потекоха като река по време на пролетно наводнение.
- Ох - въздъхна Югото - мечти, чети! Един ден, когато излезна навън ще си поръчам същият сандвич като на Еисиото. После ще седна на моята частна маса и ще ям докато ми се пръсне корема!
- Ти по-добре ми запази част от сандвича си за мене или ще те поставя в “черния списък”.
Черният списък беше любима фраза на сержант Браун. Всяка вечер той поставяше някого в “черния си списък”.
Двамата престъпници избухнаха отново в смях.
Сержант Браун вдигна глава и погледна “нарушителите”.
- Да млъквате на секундата или ще ви сложа в “черния списък” - скръцна със зъби той и направи недвусмислен знак, сякаш режеше гърлото на някого.
Смехът замръзна по устните на престъпниците. Сержант Браун имаше зловеща слава. Неговото средно име беше “Екзекуторът”…


© Kolio Karpela Всички права запазени.