автор: LaJolla

Неусетно потъвам във Нищото.
Битието ми май се изпразни.
Доливам шишето с мечтите си
от блатата в душите заразни.

Позакърпвам деня си безропотно
във зениците щастие впръсквам
и пречиствам се в мъката грохнала,
ала нощем конецът се скъсва.

Уморено се свличам до себе си,
изтупвам вчерашен прах от сърцето,
изхвърлям целувките вкиснали,
удавям в локва вика на морето....

А луната нагризва душата ми,
болния писък на вярата гони,
в тебеширена мъка полепва
по небцето на утрешни спомени.