автор: pastirka

Семплите хора в бяло и черно
нямат очи за дъгата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед размътен и винаги в страх.

Семпли душички по кройката стара
кърпят деня си с безцветни мечти.
Знаят си мястото. И господаря.
В педя пространство са и им личи.

Семпло подреждат днеска до вчера,
сякаш животът е рафт за тъга.
Те не очакват, че ще намерят
в себе си грейнала пъстра дъга.

И затова не познават цъфтежа
на онемяло след облак небе.
Толкова семпли са, че ще порежат
Бога с душата си като кубе.